2 Esd 8

1Той ми отговори: „Всевишният е сътворил това време за мнозина, а бъдещото за малцина. 2Ще ти приведа, Ездра, едно сравнение. Както земята, ако я попиташ, ще ти каже, че предоставя твърде много пръст, от която правят съдове от глина, а малко пясък, от който се получава злато, така са и делата на сегашното време – 3мнозина са сътворените, но малцина ще се спасят.“

4 Тогава изрекох следното: „Душо моя, проумей смисъла и приеми мъдростта, 5защото ти обеща да слушаш и пожела да пророкуваш, а ти е дадено време само да живееш.

6 О, Господи, нима няма да позволиш на Своя служител да се помолим пред Тебе да се даде на сърцето ни семе и на разума ни – усъвършенстване, за да произлезе плод, от който би могъл да живее всеки покварен, който ще носи името „човек“? 7Ти си единствен, а ние сме единственото творение на Твоите ръце, както Ти каза. 8И как, прочее, сега в майчината утроба се образува тялото и Ти създаваш частите му? Как Твоето творение се запазва в огъня и във водата и как пак Твоето създание търпи девет месеца в себе си Твоята твар, сътворена в него? 9И пазещото, и онова, което се пази, и едното, и другото се запазват, и майчината утроба своевременно връща запазеното, което е израсло в нея. 10Ти си заповядал от самите части, тоест от гърдите, да се дава мляко – плод от гръдни зърна, 11за да се храни създаденото до някое време, а след това ще го предадеш на Твоето милосърдие. 12Ти си го възпитал със Своята правда, научил си го на Своя Закон, обхванал си го със Своя разум 13и ще го умъртвиш като Свое творение, и пак ще го съживиш като Свое дело. 14Ако Ти погубиш създаденото с такава грижа, то по Твоя заповед е лесно да се нареди и да се запази онова, което е било създадено.

15 И сега, Господи, аз ще кажа: Ти знаеш повече за всеки от хората; ала аз ще говоря за Твоя народ, за който страдам, 16за Твоето наследство, за което проливам сълзи, за Израил, за който скърбя, за потомството на Яков, заради което съм съкрушен. 17Ще започна да се моля пред Тебе за себе си и за тях, защото виждам грехопадението, в което изпаднахме ние, живеещите на земята. 18Но аз чух, че скоро ще дойде Съдията. 19Затова чуй гласа ми, вслушай се в думите ми и аз ще говоря пред Тебе.“

Ето началото на думите на Ездра, преди да бъде взет. 20Тогава казах: „Господи, Който живееш вечно, Чиито очи са устремени към най-високото и небесното, 21Чийто престол е неоценим и Чиято слава е непостижима, на Когото се подчиняват с трепет ангелските войнства 22и му служат във вятър и огън, Чието слово е истинно и думите – неизменни, 23Чиято повеля е силна и Чието управление е страшно, Чийто поглед пресушава бездни, Чийто гняв стопява планини и така истината пребъдва вечно, 24чуй молитвата на Своя служители се вслушай в молбата на Своето създание! 25Докато съм жив, ще говоря, и докато разбирам, ще отговарям.

26 Не се взирай в греховете на Своя народ, а в онези, които Ти служат истински; 27не обръщай внимание на нечестивите дела на езичниците, а на делата на онези, които спазиха Твоите завети сред страдания; 28не мисли за онези, които постъпваха лицемерно спрямо Тебе, а си спомни за тези, които, по Твоя воля, разбраха що е страх; 29не погубвай онези, които живяха като добитък, а погледни тези, които блестящо изучаваха Твоя Закон; 30не се гневи на онези, които са смятани за по-лоши от зверове, но възлюби тези, които винаги се надяват на Твоето правосъдие и слава. 31Защото ние и бащите ни страдаме от такива болести, а Ти ще се наречеш милосърден заради нас, грешните. 32Ако поискаш да ни помилваш, ще се наречеш милосърден, защото ние нямаме праведни дела. 33А праведните, извършили много дела, ще получат награда според своите дела.

34 Какво е човекът, та да му се гневиш, и този род покварен, та да се огорчаваш толкова от него? 35Наистина измежду родените няма никой, който да не е постъпил нечестиво, и никой измежду изповядващите Тебе, който да не е съгрешил. 36Тъкмо в това и ще се явят Твоята справедливост и Твоята благост, Господи, когато помилваш онези, на които не са присъщи добрите дела.“

37 Той ми отговори: „Ти каза нещо справедливо и както рече, така и ще стане. 38Защото наистина Аз не мисля за делата на онези, които са съгрешили преди смъртта, преди съда, преди гибелта, 39а се радвам за подвизите на праведните, за това, как те са странствали, как са се спасявали и са се трудили да заслужат награда. 40Както Аз казах, така е. 41Както земеделецът сее по земята много семена и сади много растения, но не всичко посято оцелява след време и не всичко посадено хваща корен, така и не всички онези, които са посети в това време, ще се спасят.“

42 Аз отвърнах: „Ако съм придобил благодат, ще говоря. 43Както семето на земеделеца загива, ако не поникне, след като не получи навреме Твоя дъжд, или пък се развали от много дъжд, 44така е и с човека, създаден от Твоите ръце: Ти се наричаш негов първообраз, защото си подобен на него, за когото си създал всичко и когото Ти уподоби на семето на земеделеца. 45Не се гневи на нас, но пощади Своя народ и помилвай Своето наследство, защото Ти си милосърден към създанието Си.“

46 Той ми отговори с думите: „Сегашното е за сегашните и бъдещото – за бъдещите. 47Много не ти достига, за да можеш да обикнеш Моето създание повече от Мене, макар и често да съм се доближавал до тебе самия и никога до неправедните. 48Но и по това ти си необикновен в очите на Всевишния, 49задето си се смирил, както ти прилича, и не си оценявал себе си така, че да бъдеш прославян много между праведните. 50Много и горчиви неволи ще постигнат в последното време онези, които населяват света, защото ще живеят много надменно. 51А ти се грижи за себе си и търси слава за подобните на тебе, 52защото за вас е отворен раят и е насадено дървото на живота, за вас е предназначено бъдещото време, подготвено е изобилието, съграден е градът, приготвени са покоите, съвършената благост и съвършената мъдрост. 53 ^a Коренът на злото е запечатан за вас, немощта и тлението са скрити от вас и покварата бяга в ада, за да бъде забравена. 54Минаха болестите и накрая се показа съкровището на безсмъртието.

55 Така че не се старай да узнаеш повече за множеството на загиващите. 56Защото, като получиха свобода, те отхвърлиха Всевишния, пренебрегнаха закона Му, изоставиха пътищата Му, 57а освен това потъпкаха и праведниците Му 58 ^b и казваха в сърцето си: „Няма Бог“, макар и да знаеха, че са смъртни. 59Както вас ви чака онова, за което беше казано преди, така и тях – жажда и мъки, които са приготвени. Бог не искаше да погуби човека, 60ала самите създадени оскверниха името на Онзи, Който ги е сътворил, и се показаха неблагодарни към Онзи, Който им беше приготвил живот. 61Поради това сега наближава Моят съд. 62Не разкрих това на всички, а само на тебе и на малцина, подобни на тебе.“

Тогава аз казах: 63„Ето Господи, сега Ти ми показа много знамения, които ще започнеш да твориш в последното време, но не показа кога.“